Етнографски музей

Музеят е открит на 27 юли 1974г. и е разположен във възрожденска къща от типа на така наречените симетрични къщи, строена около 1860г. В него е показано богатото разнообразние в културата и бита на населението на Варненския край от втората половина на XIX и началото на XXв.

Музейната експозиция е дело на архитект Камен Горанов, художник доц. Асен Стойчев, етнографи Мария Николова и Георги Вълков.

На първия етаж на музея са показани основните поминъци на населението – земеделие и животновъдство, пчеларство, риболов, лозарство и занаятите – бъчварство, медникарство, кожухарство и абаджийство (шивачи).

В тема “Земеделие” интересен експонат е старинният малък плуг дьолмеджа, използван за оране на земята до началото на XXв. Показани са още съдове за съхраняване на зърното, както и за приготвяне на хляб – чит, кухел, нощови (дървено корито), лопати за хляб. В експозицията на музея са представени и два трудови обичаи, свързани със сеитбата и жътвата.

Предметите, свързани с животновъдството, са съдове за обработка и съхраняване на мляко, като ведра и буталки, чашки, лъжици, копанки. Показани са и принадлежности на овчаря – ямурлук (връхна горна дреха), уля (кожена торба), гега (дълга пръчка с оформен край във вид на змия).

Експозицията включва и пособия, използвани за речен риболов и за ловене на риба в Черно море – сак (мрежеста торба със заострено дъно), сляп кош, винтер (система от слепи кошове), различни видове мрежи, металически и стъклени шамандурки за поддържане мрежите на нивото на водата, игли за плетене на рибарски мрежи.

От лозарството като поминък са показани мотика, косер (нож за рязане на лозовата пръчка и на узрялото грозде), различни по форма и размери кошници, дървени корита ( шарапана, кораб, постав).

Бъчварството е представено чрез различни видове брадвички за одялване на дървото, рендета, свредели за пробиване на отвори, пeргели за очертаване дъната на бъчвите. Медникарският занаят включва експонати от комплекс инструменти (клещи, наковалня, духало, чукове), колекция от медникарски изделия от XVIIIв. Абаджийството е представено с ножици, аршини, напръстници, ютии, гайтани за украса на дрехите. От кожухарския занаят са показани стъргалки за почистване на кожите, чатал за опъване и сушене на кожите, ножици, калъпи за калпаци.

Тъкачеството е представено с дървени вретена и хурки, дарак (за разчепкване на вълната), чекръци, уреди за обработка на коноп и памук.
На втория етаж на музея са показани народните носии, които дават представа за демографския облик на Варненския край. Облеклото на населението в селищата на Варненския край се отличава със своето голямо разнообразие поради сложните миграционни процеси, станали в първите десетилетия и в края на XIXв. Експонирани са носии на всяка от основните етнографски групи от района – местно население и преселници от Тракия, Мала Азия и Македония. Представено е и обредно облекло за обичаите – Коледа, Петльовден, Лазаровден. Показани са моменти от традиционна сватба: засевки, които се правят в четвъртъка преди сватбата и извеждане на булката от дома, шейната с дарове. На Нова година ( Васильовден) в някои селища (с.Добрина, с.Чернево, с.Кипра и др.) изпълняват обичая Камили, който е от типа на маскарадните игри.

Народното изкуство в експозицията на музея е представено чрез украсата по облекла и тъкани, по медни и керамични съдове, дървени предмети, чрез произведенията на народното пластично изкуство – обредни хлябове за Бъдни вечер, Нова година, Великден, Гергьовден; сурвачки – клонка от дрян, украсявана със сушени плодове и пуканки, вълна за Нова година.

Накитите в музейната експозиция са поместени във витрини, разграничени по видове: за украса на глава (прочелници, подбрадници, наушници, игли, обици), за врата – метални гердани, за ръцете – гривни, пръстени, за кръста – метални колани с пафти или пафти, прикрепени към тъкани колани. Експонирани са и “домашни накити”, направени от мъниста, пера и разноцветна вълна.

Духът и уредбата на богат градски дом от края на XIXв.и началото на XXв. са съхранени на третия етаж на музея: показани са приемен салон, гостна, спалня и кухня, както и градско облекло – за визити и разходки, за балове и сватби, модни аксесоари.

Отделено е място на търговския живот на Варна – чрез макет на търговска гемия, пишеща машина AEG, копирна преса, търговска каса, класьор за писма и документи, сандъци за пренасяне на стоката.

Декоративно пано- сграфито, дело на художника Асен Стойчев, завършва експозицията на музея, като обобщава нейните основни теми.

Богатият фонд на Етнографския музей дава възможност за представянето на различни тематични изложби. От специалистите в музея са организирани изложби, както в България, така и в чужбина: “Красота и багри от Варненско” в Одеса, “Българско народно изкуство” в Рощок, “Стара Варна в снимки и картини” в Острава, “Багри от България” в Солун, участие в националните изложби “Наследници на хилядолетна мъдрост и красота” в Национален дворец на културата, “Традиционни зимни празници” в гр.София, “Мартенски обичаи” във Варна, “Градски бит” в гр.Русе и др.

В Етнографския музей са работили и работят следните специалисти – етнолози, които са проучвали и проучват различни страни на българската традиционна и градска култура: Мария Николова, Георги Вълков, Веска Стоянова, д-р Лидия Петрова, Диана Тодорова, Светлозара Колева. Те публикуват своите научни изследвания в специализирани български и чуждестранни сборници, списания, известия на научни институти.

Природонаучният музей съществува като отдел “Етнография” в Регионалния исторически музей – Варна. Негов главен уредник е д-р Лидия Петрова.

поредица “10 книги за Варна”
(“Музеите на Варна”)