Морска администрация

  • IMG_9130 (Copy)
  • IMG_9135 (Copy)
  • IMG_9140 (Copy)

Контролът върху търговското корабоплаване, осъществяван от българската дър­жава, води своето начало непосредствено от освобождението на България от осман­ско иго.
Преди 124 години с Указ № 999/20.11.1883 г., публикуван в ДВ, 6р.127 от 24.11.1883 г. княз Александър Батенберг постановява на третото Обикновено народно събрание да предприеме и тури в действие разработените от Министерството на финансите и внесените от министъра на финансите г-н Начович три правилника, а именно:
· Правилник за портовите началници;
· Правилник за полицията на пристанищата;
· Правилник за мореплавателната търговия.
На 6.09.1885 г. след извършване на присъединението на Източна Румелия към Кня­жество България, валидността на тези документи се разпростира върху всички прис­танища на България и представлява основата за контрола и реда на пристанищата и корабоплаването.

До 9.09.1944 г. органите на безопасността на корабоплаването са в системата на пристанищните управления, като сектори „Корабоплавателен и пристанищен надзор“ и „Административни и навигационни услуги“ в пристанищата Варна, Бургас, Русе, Лом, Свищов, Сомовит и Видин.
След 9.09.1944 г. е направено разграничаване между органите по безопасност на корабоплаването в пристанищните управления – т.е. едните са административни орга­ни, а другите – стопански организации.
С Постановление № П-674/10.10.1953 г. на Министерския съвет във връзка с член 167/04.04.1952 г. за администрацията на пристанищата и крайбрежията, органите на безопасността на корабоплаването се обособяват като Инспекция на портовия надзор и преминават на издръжка на държавния бюджет към управление „Воден транспорт“ при Министерството на транспорта и съобщенията с основна задача поддържане на реда и вземане на всички законни мерки за създаване сигурност в корабоплаването и предотвратяване авариите и произшествията във водния транспорт.
Във външната търговия водният транспорт заема първо място сред другите ви­дове транспорт като непрекъснато се увеличава относителният му дял. С Указ за търговското корабоплаване на Р България (обнародван в ДВ бр.72/02.10.1953 г.), се регламентира прилагането и усъвършенстването на норма­тивната уредба на взаимоотношенията между външнотърговските и пристанищните организации на море и река по река Дунав. Указът за търговското корабоплаване от 1953 г. е изработен, когато нашият корабен тонаж е съвсем малък и експлоатацията му е предимно в районите на река Дунав, Черно море и Източно Средиземно море.
От 1.01.1954 г. до 31.12.1962 г. в рамките на Инспекцията на портовия надзор дейст­ва и Българският корабен регистър. От 01.01.1963 г. той се отделя самостоятелно.
През 1957 г. към ООН се създава Междуправителствена морска консултативна организация (ИМКО), член на която става и НРБ, а от 1982 г. тя е преименувана на Междуправителствена морска организация (ИМО). До създаването на ИМО опитите да се решат по правителствен път проблемите на безопасността на корабоплаването са имали едностранен характер, преди всичко се уреждали чрез двустранни правител­ствени съглашения. Сьс създаването на ИМО се осигури по-широкото прилагане на международните конвенции, засягащи различни аспекти на сигурността на корабо­плаването, опазването на човешкия живот на море и предотвратяване замърсяването на морската среда от кораби.
С Постановление №17 на Министерския съвет от 26.03.1965 г. се създава ДСО „Ко­рабостроене и корабоплаване“ към Министерството на транспорта и съобщенията. Със същото постановление отделът „Корабоплавателен и портови надзор“ при мор­ските и дунавските пристанища на управление „Воден транспорт“ преминава към ДСО „КИК“, като остава на бюджетна издръжка в състава на Министерството на транспор­та и съобщенията. Две години по-късно със заповед № 11832/01.01.1967 г. на министъра на транспорта отдел „Корабоплавателен и портови надзор“ се преименува в Държавна инспекция по корабоплаване (ДИК).
През 1970 г. българското морско законодателство е обогатено с Кодекс на търгов­ското мореплаване (КТМ), който за времето си е един от най-съвременните закони в областта на търговското мореплаване. Обнародван в ДВ 6р. 55 от 14.07.1970 г. и 6р. 56 от 17.07.1970 г., той отменя Указа за търговското корабоплаване от 1953 г. по отноше­ние на превозите по море.
За първи път дейността на морската администрация при Министерството на транспорта е уредена със закон. Чрез КТМ административната власт за обезпечаване сигурността на корабоплаването се осъществява от Държавната инспекция по корабо­плаване при Министерството на транспорта. ДИК е орган на държавната власт и уп­ражнява надзор за спазване на законите, указите, правилниците и другите нормативни документи, както и разпоредбите на международните конвенции, съглашения и други, ратифицирани от България относно обезпечаване сигурността на корабоплаването.
На базата на Кодекса на търговско мореплаване и международните конвенции на ИМО, свързани с безопасността на корабоплаването, Държавната инспекция по кора­боплаване разработва нормативна база, която става основа на законността в корабо­плаването по отношение на сигурността.
Дейността на ДИК, съгласно чл. 369 от КТМ се ръководи от Правилник, издаден от министъра на транспорта, публикуван в ДВ бр.34 от 1969 г.
С постановление на Министерския съвет № 229/15.10.1998 г. е създадена Главна дирекция „Морска администрация“ към Министерството на транспорт а, включваща и Държавна инспекция по корабоплаване, със седалище град София, ул. „Васил Левски“ 9, с териториални дирекции в градовете Варна, Бургас, Русе и Лом.
Неин правоприемник става Изпълнителна агенция „Морска администра­ция“ към Министерството на транспорта и съобщенията, създадена с постановле­ние № 212/29.11.1999 г., обнародвано в ДВ бр. 104/01.12.1999 г. с изменения от ДВ 6р. 10/2000.
Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ е приет съгл. ПМС № 74 от 4.05.2000 г.
От 11.02.2000г. на №12 е приет „Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и простанища на Република България”.
Създаден е Черноморски меморандум за разбирателство по държавния пристанищен контрол на 07.04.2000г. На 19.12.2000г. България се присъединява към BSMo.
С постановление на Министерския съвет № 210 от 27.08.2008 г. е преобразувана Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация“, чрез вливането и в Изпълнителна агенция „Морска администрация” и е приет Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
От юли 2007 г. Р България е пълноправен член на Парижкия меморандум по държавен пристанищен контрол.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *