Варненското пристанище
Варна възниква като пристанищен град. По средата на XIXв. връзка с отварянето на търговията със Западна Европа. Много кораби пристигали по нашите пристанища, били натоварени със зърнени храни, животински мазнини, кожи, вълна и се отправяли към европейските пазари.
При създадените нови икономически условия, Варна придобива значение на първостепенен износен център. Започнали да се откриват търговски къщи, чуждестранни агентства и консулски служби. Това ново положение привлякло много българи от вътрешността на страната, които открили свои търговски кантори.
С прокарването на железопътната линия Русе – Варна през 1867г. търговското значение на града като износен и вносен център нараснало още повече.
Още преди Освобождението възникнал въпросът за изграждането на модерно пристанище, дори за прокарването на канал море – езеро и изграждане на пристанище на запад от града.
Пристанищните съоръжения били укрепени, построени били две скели – голямата навлизала 40 метра в морето, а по-малката, известна като английската скеля, била изградена по на запад от голямата и по-късно до нея бил прокаран железопътен коловоз.
Варненският залив не бил твърде удобен за пристан. Открит бил към североизточните ветрове и това създавало много трудности за корабите. Заради плитките крайбрежни води корабите не можели да се приближават до брега и скелята. Това затруднявало товаренето и разтоварването им. Обикновено спирали на километър от брега и товарно-разтоварните работи се извършвали там с помощта на големи лодки, наричани мауни, в които хамалите изсипвали носените на гръб чували със зърно, а след това с помощта на по-малки гребни лодки на буксир ги откарвали до кораба. С помощта на големи кошове хамалите прехвърляли стоката в хамбарите на кораба.
Така се работело на пристанището и след Освобождението и едва от 1906г., когато се изгражда сегашното пристанище, условията се променят.
След Освобождението пристанището във Варна придобива още по-голямо значение за княжеството. Голямо значение за България имали източните пазари (предимно Турция, Гърция и Египет) – като добри консуматори на нашата пшеница, царевица, ечемик и просо.
Около 1889г. с износ се занимавали 32 фирми. Край пристанището били изградени големи каменни маази (складови помещения ) за съхранение на транзитни стоки. През варненското пристанище се изнасяли големи количества брашно за Цариград и други източни градове. Мелницата в Гебедже (Белослав ) на Михаил Колони работела само за износ.
Вносът през пристанището бил свързан с доставката на бакалски стоки, захар, кафе, южни плодове, морска сол. Внасяли още стъкло, каменни въглища, желязо, медни изделия и др. С внос се занимавали над 20 фирми.
Търговията по море изисквала развит морски транспорт, а България нямала свои параходи. Всички кораби, посещавали варненското пристанище до 1894г., били чуждестранни. Варненските търговци още през 1890г. потърсили помощта на държавата за закупуване на кораби.
Стамболовото правителство дало своята финансова подкрепа през 1893г. върху 9 процента от събрания от акционерите капитал. Така било създадено “Българско търговско параходно дружество”, което през 1894г. купило два парахода. Единият бил наречен “Борис” – на името на родения през същата година престолонаследник, а другият – “България”.
Така се поставило началото на българския търговски флот.
Пристанището имало и друг живот, който започвал вечер след свършване на работното време. По голямата дървена скеля пламвали червени и зелени фенери, светвала и английската скеля. Там се разхождали рибари, моряци, хамали, а от близките махали протраквали по калдъръмените улици млади и гиздави варненки, да съзерцават морето, да се срещат и влюбват или да продават любов… Мнозина отивали да гледат представленията на прочутия по това време театър на Ибиш ага.
Край скелята имало многобройни механи и кебапчийници, които поглъщали в задимените си помещения шарения пристанищен свят.
“Одесос, Стара и Нова Варна”
Автор : Петър Стоянов
****** ******* ******** ********* ******** **********
Възникнала като пристанищен град и свързана с морската търговия, Варна е от голямо значение за Отоманската империя. През 1839г. Танзиматът дава свобода на търговията, което засилва търговските връзки и градът става важен износен център, откриват се търговски къщи и кантори, чуждестранни агентства. Английски и най-вече австрийски корабни компании поддържат търговски линии.
Още преди Освобождението възниква идея за изграждане на ново пристанище във Варна. Пристигналата от Константинопол комисия за откриване на жп линията Русе – Варна вижда примитивността и несигурността на пристанищните съоръжения. Неколцина членове на комисията при слизане от кораба падат във водата и едва не стават жертва.
През 1872г. марскилски инженер, натоварен от Портата, изготвя проект за варненското пристанище , който предвижда изграждане на кей с дължина 500 м. Поради липса на средства, проектът не се осъществява. Все пак пристанищните съоръжения са укрепени.
На 18 май 1906г. “В деня на откриването на пристанището се стичат граждани от всички райони на града и и заемат околните височини и вълнолома, качват се по покривите на близките сгради, по дърветата, жадни да видят бляскавата церемония, скупчват се около специалния павилион за молебен” – Петър Стоянов
В 10,30 часа топовни гърмежи известяват пристигането на княз Фердинанд с българския военен кораб “Надежда”. Залповите салюти на руския броненосец “ Три светлини “, на румънския крайцер “Елисавета”, австрийския “Таурус”, френския “Ватур”, италианския “Архимед”, германския “Лорелай” и др. разтърсват варненското небе по случай откриването на новото модерно пристанище.
книга “Одесос/ Варна”
автор : Борис Калинков
