Къщата на Иван Драсов

До къщата на Велико Христов ( човек, допринесъл много за икономическия подем на Варна след Освобождението), на “Преслав 51”, е къщата на друг известен варненец – поборника Иван Драсов. Сградата е построена от чешки архитект през 1894г., когато е бил окръжен управител на града. Тя е сключено застроена с партер и етаж.

Проектирана е по пет оси с пет фасадни полета, като централното и крайните са плитки ризалити. Партерът е изграден с дълбока хоризонтална фуга, отворен с витрините на магазините, а входовете са поставени в двата му края.

Централният ризалит е разчленен от пиластри с йонийски капители, които фланкират прозорците, носени от балюстрада. В централната част в екседра е поставена скулптура на девойка в естествен ръст. Над атиката ризалитът завършва с пресен пирамидален покрив, покрит с ламарина на люспи, отворен с пет кръгли прозорци, обкантени и украсени с тежка метална рамка. Корнизът е богато украсен с моделиони и конзоли с форма на акантов лист, а фризът е изпълнен с квадратни медальони, в които са поставени лъвски глави. В полетата до централния ризалит са изградени балюстрадни балкони, носени от тройка масивни, профилирани конзоли. Крайните полета са фланкирани от канелирани пиластри с видоизменени капители, които завършват над атиката с плътен парапет.

Композиционната схема, колоритът, многообразието на детайли, скулптурираната фигура придават на сградата помпозност и тържественост.

Иван Тодоров Драсов е един от многото образовани, богати и предприемчиви българи, които след Освобождението се заселват във Варна и активно участват в изграждането на града. Роден е в Ловеч на 15.03.1848г. Учи в Горнокрайското взаимно училище в града. След завършването му, започва да се занимава с търговия. Известен е като Ваньо Терзията. Участва в борбата за независимостта на Българската православна църква. Самодеен театрален деец е в местното читалище “Наука”. Близък съратник на Васил Левски. През 1869г. в неговия дом се провежда първото заседание на Ловчанския революционен комитет и е избран за временен председател, а след това за секретар.

Заподозрян от турците, през 1872г. имигрира в Чехия. Там учи в град Писек и Прага. След завършването си, се заселва в Букурещ. На 12.03.1875 г. взема участие в общото събрание на БРЦК, на което е решено вдигане на всеобщо въстание. Избран е за секретар на комитета под псевдонима Афъз ефенди, или Афъзаа. Близък приятел е на Христо Ботев и Панайот Хитов. Сътрудничи и редактира вестник “Възраждане”. В Освободителната война сътрудничи на руското командване. От 31.08.1877 г. до 30.07.1878 г. е първи кмет на Ловеч. Народен представител е във Великото народно събрание и делегат на второто. От 1880 г. до 1895 г. е окръжен управител на Варна.

Умира на 27.09.1901г.

На неговото име във Варна има кръстена улица, а до левия вход на къщата е поставена паметна плоча.
След смъртта на Иван Драсов, през 1902г. къщата е продадена на Общината. От 1911 до 1946г. в нея се помещава частното практическо училище на Лери Антонова, а от 4.03.1959 до 1970г. се използва от помощното училище “Братя Миладинови”.

от книга “ Архитектурни маршрути , история , личности”
автор : Георги Кацарски