Музей на Възраждането
Музеят на Възраждането е създаден през 1959г. За целта е реставрирана старинна сграда на първото българско училище в града, построена през 1861 – 1862 г. със средства на българското население от града и други български селища.
Негови патрони са светите братя Кирил и Методий. За главен учител е поканен известният български педагог Сава Доброплодни. В годините до освобождението от турско робство (1878г.) в него преподават Петко.Р.Славейков, Георги Живков, Никола Бацаров, Сава Геренов, Димитър Станчев, Мария Бацарова, Иванка Стаматова, Виктория Живкова и др. високообразовани български учители.
През 1865г по идея на общината българите решават да се отделят в самостоятелна църква, отделена от гръцката патриаршия, под чиято зависимост се намирала българската църква по време на османското робство.
Поради невъзможност да се построи специална сграда, църквата е настанена в сградата на училището и наречена “Свети Архангел Михаил”. На следващата година художниците Никола Василев и Александър Попгеоргиев рисуват иконите на иконостаса.
През 1870г. в същата сграда българите откриват свое читалище, наречено “Възрождение”. Там е и седалището на българската община. Така сградата става единствен център на обществения, културния и духовен живот на варненските българи до Освобождението.
На 27 юли 1878г. пак там българското население тържествено посреща руските освободителни войски.
Постоянна експозиция
До 2002г. Музеят на Възраждането се помещаваше в тази важна за историята на Варна сграда. След дългогодишни съдебни дела правото на собственост беше признато на Варненската и великопреславска митрополия.
В момента музеят е настанен временно на ул.”Славянска” 21. Независимо, че разполага с ограничена площ, организира изложби и други публични събития, насочени към популяризиране на идеите на българските възрожденци, свързали своята съдба с Варна.
Фондът на музея отразява най-важните моменти от възрожденската история на Варна и Варненския край: участието в руско-турските войни от края на XVIIIв. и първата половина на XIXв. ; развитието на търговията и занаятите през XIXв.; просветно и църковно-национално движение през XIXв.; участие в националноосвободителните движения и Oсвобождението на Варна от османско робство.
От експонатите любопитство будят и ордените за похвали и черни плочки за порицание на учениците. Запазена е оригиналната черна дъска с буквите на българската азбука, подарена на училището през 1861г. Също така правят впечатление оригиналните ръкописи и старопечатни издания от 18 и 20в. – учебници, учебни помагала, богослужебни книги. Между тях са “Неделник” на Софроний Врачански от 1806г., “Рибен буквар” на д-р Петър Берон от 1824г. и др.
Интересни са старинните гравюри на Варна от 19в., ключалката на една от градските врати, както и различни образци на старинно оръжие от 18 и 19в., а също така и гробни находки от загиналите в руско-турските войни през този период.
Колекцията “Стара Варна в картини” включва творби на художниците Индржих Кноб, Христо Каварналиев, Иван Загоруйко, Александър Мутафов и др. В тях е разкрита неповторимата атмосфера на Варна от края на 19в. и началото на 20в.
Музеят на Възраждането съществува като отдел “ Българските земи през 15 – 19в.” в Регионалния исторически музей – Варна. Негов главен уредник е н.с. Станка Димитрова.
поредица “10 книги за Варна”
(“Музеите на Варна”)
