Площад “Атанас Буров”

Aтанас Буров – това име се откроява сред стопанския и политическия елит на България през първата половина на ХХ век. Бил е високообразован човек. Присъствието му в обществения живот е много вълнуващо и респектиращо. Неговите съвременници го приемат за идеолог на българската буржоазия. Приносът му в държавното строителство още приживе привлича вниманието към него както у нас, така и в чужбина. През 1939 г. в Франция е удостоен с най-високото отличие „Командор на Почетния легион”.

Роден е на 31 януари (стар стил) 1875 година в Горна Оряховица в една от най-богатите български фамилии за онова време. Завършва гимназията в Габрово, а след това учи в Сорбоната правни и икономически науки.
Кариерата му в политиката стартира като заместник-председател на Народното събрание след изборите през 1911 г.
През 1919 г. Буров влиза в състава на коалиционното правителство на Александър Стамболийски, в качеството си на министър на търговията и като представител на Народната партия.
Следват драматични събития – подписан е Ньойският мирен договор, кабинетът пада, а Буров, който е бил съюзник на Стамболийски, се превръща в подсъдим. Дадени под съд са всички министри, управлявали от 1912 г. до 1918 година. Буров успява да избегне съдебния процес, емигрирайки във Франция.
Връща се след преврата на 9 юни и от 1926 г. до 1931 година и е назначен като външен министър на България. За този период от живота му се знае най-малко , но това е най-успешния етап в неговата политическа кариера.
Когато властта на 8 срещу 9 септември преминава в ръцете на Отечествения фронт, са арестувани всички министри. Тогава животът на Буров се превръща в кошмар, след като се превръща в политически затворник.
Буров умира на 15 май 1954 г. в затвора в Пазарджик. Истината и легендите за него продължават да бъдат съвместни, факт е обаче, че е бил изключителен човек.