Римски терми

Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна Римски терми (бани) са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертават внушителната постройка, вдигната на повече от 7000 кв.м площ. Руините са привличали вниманието на историци и археолози много преди да започнат археологическите разкопки. Още през 1906г. австрийският учен Е.Калинка определя останките като антична постройка.
Огромна заслуга за събуждане на научния интерес към тази старина и за запазването й имат братя Шкорпил. Те смятат, че останките са от ранновизантийска сграда. К.Шкорпил е инициатор и на първите укрепителни работи по най-високо издигащия се над терена фрагмент от стена, наречен от варненци Римската кула – име, с което руините бяха известни преди цялостното разкриване на старината.

Наблюденията и изследванията на споменатите учени са били затруднени от насипа, образувал се върху термите след тяхното разрушаване. Мястото е било напълно застроено с жилищни сгради. Разкопките на Археологическия музей – Варна откриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия.

Продължаващите и днес археологически проучвания изясниха предназначението на сградата и установиха епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми и е на римския град Одесос. Те са били построени към края на втори – началото на трети век. Намерените в канализацията монети, сечени по времето на император Септимий Север, потвърдиха тази датировка. Най-късните намерени монети са от времето на император Тацит ( 275г.). Така бе установено, че термите са функционирали до към края на 3 век.

Сградата има почти симетрален план.Разкопаната част обхваща всички главни бански помещения. През два входа, разположени на северната фасада, влизали посетителите. Широки и удобни стълби водели в преддверия, чието предназначение било да предпазват съблекалните от проникване на студен въздух. От преддверията посетителите преминавали в съблекалните – аподитерии. Тези зали са достатъчно големи, за да поберат многобройната публика и да й осигурят необходимите удобства. Някои от робите, придружаващи господарите си, оставали обикновено в аподитериите, за да пазят дрехите и скъпоценностите. В стените на помещенията личат отвори на чешми.

Най-високата запазена част на сградата – т.нар. Римска кула,е една от стените на западния аподитерий. Залите са били облицовани с мраморни плочи. След излизане от аподитерия посетителите имали възможност да направят т.нар. кратка баня или да се насладят на процеса на къпането, като преминат през всичките помещения. В три зали посетителите се подготвяли за основното изкъпване, което ставало в калдария – зала за къпане с гореща вода. Басейните са непосредствено свързани с котелните помещения, където се загрявала водата. След изкъпването посетителите преминавали в същинския тепидарий, а оттам – в същинския фригидарий.

Освен бански помещения големите терми на римските градове, към които спадат и одесоските, имали и зали за гимнастика и спортни игри – палестри, зали за срещи и разговори, за почивка и пр. Голямата зала на одесоските терми е служила за такива срещи. При лошо време тя приютявала и желаещите да спортуват. В тази зала е била издигната статуята на Клавдий Аквила – виден одесоски магистрат, организирал големите спортни игри на Одесос – Дарзалеите.
Палестрите на термите били просторни открити дворове, оградени от колонади и магазини, обслужващи посетителите. Освен всички тези споменати помещения, одесоските терми имали и други помещения, които оставали скрити за погледа на богатите посетители. Около разкритата част на сградата минават подземни галерии. Под подовете на всички топли зали са открити тръби, носещи двоен под, т.нар. хипокауст. Източната галерия се е използвала като склад, както и северната, където пък са откривани многобройни графити – врязани в мазилката рисунки и надписи. Интерес представлявали рисунките на кораби, открити в една ниша на галерията. В южния край на галерията е разположена латрината – тоалетното помещение на термите.

Седалките и подът на латрината са от мраморни плочи. Две статуарни изображения на делфини украсяват местата, откъдето е идвала чиста вода. Над северната, източната и западната галерия са били разположени ред магазини и лавки, обслужващи посетителите на термите. Стените на монументалната сграда са запазени днес на височина до 18м.

Освен споменатия постамент на статуята на Клавдий Аквила, при разкопките са намерени и статуи на римските богове Херакъл,Виктория и Меркурий. Те украсявали залите и им придавали тържествен вид.Г олемите терми на Одесос са имали нужда от значително количество вода. На север от проучения район е била открита голяма ,вкопана в земята цистерна за вода.

Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата, определят термите като забележителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелстват за разцвета на културата в града през 2-3 век, за неговото богатство и благосъстояние.

Обект „Римски терми” се стопанисва от отдел „Археология” на Регионалния исторически музей – Варна . Негов уредник е Анна Хараламбиева.

от поредица “ 10 книги за Варна”