Руините на Сефарадската синагога

В продължение на векове се оформят две големи еврейски общности – сефарадска и ешкеназка. Сефарадската общност ( Сефарад означава Испания ) обхваща евреите, които живеят по Средиземноморието, Северна Африка и Близкия Изток. Между двете общности има известни религиозни различия, оформени от средата, в която живеят.

Сградата на синагогата на сефарадите е построена през 1890г. (сега е зад сградата на Щаба на ВМС) в мавритански стил с примес на готически елементи. Фасадата е богато орнаментирана. Тя е една от най-красивите сгради в града по онова време.

Вътрешният интериор е не по-малко изящен. Молитвеният салон е квадратен с богата декоративна украса. Срещу входа, издигната с няколко стъпала, се намира ритуалната площадка ( аналог на олтара в православната черква) . Подът е застлан с красива, разноцветна мозайка. Отгоре виси красив масивен полилей.

За съжаление днес синагогата е почти разрушена, въпреки че е обявена за паметник на културата. Не се вижда отникъде, защото е оградена с желязната ограда, която опасва сградата на Щаба на ВМС.

След масовото изселване на евреите през 1946-1947г. тя се използва за склад на зърнени храни и спортно-тренировъчна зала. Църковната утвар изчезва и нищо не може да се види от предишното й великолепие.

Чрез синагогата евреите живеят организирано и макар и без своя държава и светска власт, запазват своята идентичност.

Синагогата се ръководи от своите духовни ръководители – тахмид хахами, по-късно наричани равини.

Равинът е частно лице, познавач на религията, и решава всички казуси чрез Талмуда ( това са 613 предписания и забрани). Тези правила се наричат Шулхан Арук. Той ръководи и духовния съд. Всеки вярващ евреин е длъжен да се яви пред този, а не пред гражданския съд.

Мъжете влизат в синагогата пред централното предверие, а жените през страничен вход, който по стълбище води до балкона. По време на молитва над облеклото се замята ритуално наметало, наречено талес ( талет ). Жените се измиват ритуално в обреден басейн, наричан микве.

От годишните празници се честват Пасха, Шебуот, Рош Хашана – Нова година, Йомнитур – ден на опрощаване ( на десетия ден след Нова година), Сукот – 7-дневен есенен празник, според който трябва да се живее в колиба ( Кущи), Пурим – пролетен празник.

поредица “10 книги за Вaрна
(“Музеите на Варна”)