Часовникова кула – Варна

89-годишен занаятчия се грижи за една от емблемите на Варна – Градския часовник срещу катедралата. Кацнал върху 24-метрова кула от 127г., той отмерва точно време благодарение на трима майстори, които през годините са го поддържали. Последният е Боян Николов. С часовника на Варна той се занимава от 14-годишен, когато станал чирак на прочутия Иван Отонов. А той наследил ключа за кулата от баща си – поборника Отон Иванов, чиято пламет е увековечена с плоча в основите на каменната кула – символ на града. Тя била изградена през 1889г. под ръководството на тогавашния кмет Кръстьо Мирски и първоначално служела на пожарникарите, защото от върха й в онези времена целият град се виждал като на длан. Отон Иванов купил от Англия часовника и го монтирал на върха, за да имат варненци надежден ориентир за точно време. В знак на благодарност градската управа му дала барака под кулата, в която той си отворил ателие.
Прочутият революционер поддържал сложния механизъм до последния си дъх през 1934г. След смъртта му бизнеса и ключа от кулата наследил синът му Иван Отонов. Майката на Боян Николов разбрала,че реномираният часовникар Отонов търси момче да му помага.
В ателието на пъпа на града пред очите му минават целият елит на Варна. Гледал и арестантите, които вървели пеша, овързани с вериги от съда до тогавашното областно управление на полицията, разположено срещу часовника. Боян видял и танковете, които задръстили центъра на Варна на 9 септември 1944г., а после докато се учел да поправя луксозни часовници, чувал по високоговорителите и заседанията на Народния съд, провеждани в съседния Юнашки дом. Чиракувал с още четирима батковци. Бил най-дребен, но и най-упорит. Работата му споряла, майсторът го харесал и понеже имал само дъщери, започнал да го обучава да се грижи за часовника на града, а накрая му завещал и ключа от кулата.
“Вече няма истински часовникари, които да боравят с механика, защото електрониката я измести”, казва бай Боян.
Трудно му е да намери приемник . Обучавал двама младежи, но и те като мнозина други хванали пътя към чужбина. Сега възрастният майстор се надява да предаде знанията си и ключа за кулата на своя внук Християн. Не е сигурен обаче дали ще приеме поста, защото това не носи пари, а ангажиментите са много.
Два пъти седмично – в студ и пек, часовникът трябва да се сверява, понеже леко избързва. Бай Боян изкачва 80-те стръмни и тесни каменни стъпала до върха на кулата, за да навива часовника. Работата не е лесна, тъй като механизмът не се задвижва с пружини, а от тежести, които висят в средата на кулата. За да ги задвижи и камбаната да отмерва всеки кръгъл час, бай Боян върти манивела – 58 пъти на всяко качване. Безплатният фитнес вече му тежи, но той не се предава, макар че понякога стават и опасни бели. Доказва го дупка в преддверието на кулата. Тя зейнала наскоро, след като една от тежестите се откъснала и паднала от върха. “Един чарк да отскочи, и може да ме убие”, казва Боян.
Убеден е, че в старото градско бижу има още много живот, стига да е добре и с любов поддържано. Часовникът е уникален и защото противно на традицията никъде по него не е указано името на производителя. Дълги години се е смятало, че е правен в Германия, но преди месеци Боян разрал, че е измайсторен в работилница в малко градче на швейцарско-френската граница. 14 часовникари вложили таланта и труда си, за да изработят механизма, по който и днес старите кореняци по навик си сверяват ръчните часовници, докато седят на припек в центъра.
По време на дългата му служба, часовникът е спирал няколко пъти. Обикновено това става, когато навали мокър сняг. Той засяда във външните рамки и пречи на стрелките да се движат. При такава “авария” преди 11 г. майсторът бил в болница, но щом узнал, напуснал леглото и хукнал към кулата. Само веднъж- през май 2014г., механизмът блокира след трус в Егейско море, който се усети чак във Варна. За отговорната си мисия до 1998г. той не вземал нищо, а после общинарите гласували малък хонорар. “ Този часовник е мой, майстор Отонов ми го завеща и докато мога да ходя, ще го поддържам.”, отсича бай Боян.